Поезия

[Mirela]

Ревност


Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим, прости.

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазих.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя

и да се влюбя. Тъкмо в теб!

До днес. Но днес, незнайно как тъй

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзирах аз.

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те загубя? -

си виках сам във адски страх.

Нима?! Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг.

Дамян Дамянов

[fred]

Лъжа ли беше.....
Дамян Дамянов

Лъжа ли беше първата ни ласка?...
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но неживял?...
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: "Вижте,
от туй е топло моето сърце!"
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!...
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях...
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах...
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце

[fred]

Шарл Бодлер

ПРИЗРАКЪТ

Като ангел с поглед див отново
ще се вмъкна аз при теб - в алкова,
смесил се със сенките и аз
ще се плъзна в полунощен час;

ще ти донеса целувка - синя,
по студена и от месечина,
и милувки на змия, с любов,
виеща се покрай пресен ров.

И когато дойде утрин бледа,
празно мойто място ще съгледа;
там до вечерта ще лъха мраз.

Както други с нежности познати -
над живота твой, над младостта ти
искам с ужаса да властвам аз !

Превод : Кирил Кадийски

[Mirela]

Летен ден


Денят е дълъг, тих, неизчерпаем -
като в сърцето ми към тебе обичта,
като полето, чезнещо в безкрая.

Далеч от грижите и от света,
сама съм сякаш лес, над който е валяло,
и езеро, през утрин засияло.

Душата, пълна с мед и аромат,
като пчела се вечер упоена връща
и всеки храст и цвят й е познат.

А през деня притихналата къща,
заспала в мрежата на лятната омара,
един след друг прозорците разтваря

и диша този лъх неуловим
на ягоди, на мащерка и на сено,
за който в градовете се топим.

И аз усещам живото звено
на обичта в света, обгърнало ни двама
над всякаква тревога и измама.


Елисавета Багряна

[fred]

Аз ви обичах

Аз ви обичах.Обичта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека вече тя не ви тревожи
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно,безнадеждно,
изгарях и от нежност,и от страст.
Обичах ви тъй искрено,тъй нежно
дано ви друг обикне както аз.

А.С. Пушкин

[fred]

Пастернак

Да си прочут не е красиво.
Не ще те възвиси това.
Недей в архива си ревниво
да къташ всяка чернова.
Творецът е - да се раздава,
а не за слава да ламти.
Позорно е с пазарска врява
да бъдеш превъзнасян ти.
Живей така, без самозванство,
та сам да чуеш как с любов
през необгледното пространство
ти праща бъдещето зов.

Превод-Кирил Кадийски

[pinkmousy]

И още нещо от Камелия Кондова

Ампутация на сърце

По-тихо е отколкото очаквах.
Не оглуших вселената от болка.
Излезе светлината. Влезе мракът.
Три капки кръв./За светлината - толкова/.
И толкова за участта на кърта,
превърнал тъмнината във идея.
Не ме боли. Аз...толкова съм мъртва,
че вече мога с тебе да живея
без гняв във оскърбената постеля,
без страх, че красотата ще се счупи.
Самото възпитание в неделя
ще готви от любимата ти супа.
И ризите ти ще са ...просто ризи,
а не платната, под които плавах.
Така си ми далечен, че отблизо
дъха ти срещам, но не те познавам.
И мога с чиста съвест да излъжа,
че не е смърт -животът се повтаря.

И само някой много, много тъжен
ще помълчи за мен. С една китара...

[pinkmousy]

И нещо за разведряване на сериозната атмосфера Александър Белчев

Модерна котка

Лъскаво бюро... Клавиатура...
За почивка - ден и половина...
От момчетата пО беше щура.
Но къде е онзи хъс? Отмина ли?

Не!!! Напълно няма да изчезне!
Само спазваш някакво приличие.
И налага се да си любезна...
Инак - за секунда губиш всичко...

А момчетата? Те днес мъже са.
И в леглото да те вкарат гледат.
Поизлъгват те, че си принцеса.
Сетне - към поредната победа.

...Любовта? Замества ли я нетът,
милият щом хукне към жена си?

И дереш очите на поета,
който пита с този стих:
- Позна ли се?...

ПП. Някой от сайта не пише ли? Да пуснем такава тема?

[Ранобудниче]

Благодаря ти, че ме мразиш искрено...


Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен
внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги...
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво
е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика на Моцарт, със безкрая...
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.

Георги Константинов

[fred]

Фиеста
Жак Превер

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров

[fred]

Жак Превер

Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Превод Валери Петров

[Ранобудниче]

Безглаголно стихотворение

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапал,
цукало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег - без тъй нататък.

Радой Ралин

[fred]

Готино е, добре се сети
Ето и от мен едно пък

Целуна ме принцеса...
Кръстьо Пастухов

Целуна ме принцеса
в късна есен
и станах жабче.
Сега
си диря
локва незамръзнала
да преживея зимата
до топлата роса
обгърлила папура.

[fred]

Ще пусна тук мои любими стихове от Алиса /и от двете части/

Луис Карол /от Алиса/
Преводач-не знам

Татко Уйлям, младежът му рече,
бяла е, бяла косата ти вече.
А пък по цял ден безгрижен на воля,
ходиш все още с главата надолу!

На младини, му отвърна мъдрецът,
имах аз мускули, същи борец бях.
Мажех ги с масло, чудесно, вълшебно.
Да ти продам ли? Продавам на дребно.

Татко Уилям, младежът му рече,
бяла е, бяла косата ти вече,
а си играеш, все още с главата,
удряш я, сякаш е топка, в стената!?

На младини, му отвърна борецът,
мислех си кой знай какъв ли мъдрец съм.
Празна разбрах, че била ми главата,
и за това си я удрям в стената.

Татко Уилям, младежът му рече,
бяла е, бяла косата ти вече.
А пък и костите вземаш за гъби,
нищо че няма в устата ти зъби!

На младини, му отвърна мъдрецът,
беше за мене жена ми молецът…
Цял ден, ей богу, се карахме двама,
и за това е устата ми яма!

Татко Уилям, младежът му рече,
бяла е, бяла косата ти вече,
А очила не си още ти сложил —
туй на какво ли дължи се, о, боже!

Казах, каквото ти казах аз вече! —
Татко Уилям го ядно пресече. —
Само да смееш пак нещо да питаш,
тъй да си знаеш, ритник ще опиташ!

[Ранобудниче]

и една идея за мамите и татковците на малчугани



Работна Мецана


Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две мерудия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък мерудийка да вземе
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък мерудия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

Леда Милева